Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.08.2012 16:10 - Траки и греки
Автор: andorey Категория: История   
Прочетен: 9433 Коментари: 12 Гласове:
9

Последна промяна: 07.01.2013 12:30

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
     На територията на целия Балкански полуостров и в близост до неговите предели, между различните народи са запазени много общи обичаи, предания, легенди, песни и вярвания.  Те са живият и до днес отглас на общото историческо наследство, датиращо както вече споменахме още от времето на неолита и халколита (средата на VІІ - началото на ІV хилядолетие пр.н.е.).
     Общи елементи между балканските народи се наблюдават и по отношение на тяхната реч. Те се изразяват и в лексикално и в граматично отношение. Използването например на поставяния след имената определителен член, е нещо което обединява български, албански и румънски, и същевременно отличава тези три балкански езика от всички останали европейски езици (с известно изключение при шведския). Друг пример показващ сходство по отношение на граматиката е и използването на спомагателна частица при образуването на бъдеще време в гръцки, албански, български, румънски за разлика от повечето европейски езици, при които за образуване на бъдеще време обикновено се използва спомагателен глагол. Освен това при балканските езици се наблюдава и движение към аналитизъм, отстраняване на инфинитива и някои други общи граматични особености, които дават основание на езиковедите да говорят за т. нар. балкански езиков съюз.
     Имаме сериозни основания да предполагаме, че преди заселването на т.н. елински  племена по Егейските отрови и крайбрежията на континента, преобладаващото население на целия полуостров между Дунава и най-южните части на Пелопонес е било трако-пеласгийското. Чак след началото на ІІІ хил. пр.н.е. в южните части на Балканите е регистрирано присъствието и на първите елински племена - ахейските, а в края на ІІ хил. пр.н.е. и на дорийските.
     В своята студия за „Езикът на Константин Велики” Георги Сотиров посочва много примери, доказващи влиянието на пеласгийския език върху дорийския и атическия. Всъщност древногръцкият (основно дорийски и атически) е силно повлиян от речта на представителите на древното балканско население. Елините наричат южните представители на това население пеласги. Действително под названието „пеласги” трябва да разбираме най-южните племена от балканското население, обитаващи земите на днешна континентална Гърция, а най-вероятно и Егейските острови. Това население е родствено с племената, които живеят пу на север, известни отново под едно обобщено название - траки.
     Елините приспособяват една немалка част от лексиката на трако-пеласгите. Дори да приемем думи като πίνω – пия; πλέω – плавам, пътувам по море; ρέω –тека, ρεŭμα τό – течение, река; πλέκω – плета; οĭνος ό – вино, μέλι τό – мед и т.н. за такива от общ индоевропейски произход, това трудно може да се каже за други думи и понятия, които ще разгледаме по-надолу. 
     Примерите са многобройни, но причината те да останат за дълго време скрити се дължи на няколко особености. Първата особеност е тази, че в старогръцката азбука липсват знаци, които да предадат някои от характерните звуци в речта на местното балканско население. Тази тенденция преминава от Праисторията през  Античността, като се запазва и през Средновековието. Тогава, в края на ІХ век, Черноризец Храбър в „О писменех” задава въпроса - как може да се изписват с гръцки букви думи, в които има звуци ж, ч, ц, дз и други? Това, че в старогръцката азбука липсват знаци, които да предадат тези специфични за българо-славянския език звуци, както изглежда е важало с пълна сила и за времето на траките и елините.
     При заемане на трако-пеласгийски думи от елините, звуци, за които не съществува специална буква от гръцката азбука, са били заменяни с близки такива, или изобщо са отпадали. Така например звукът „ж” е заменян най-често с гама ( γ ). По този начин думата „жена” (староб. жена) изписана с помощта на буквите от гръцката азбука става γυνή, ή (съответно „раждане, рождение” – γενετή, ή; а „рождение, произход” – γενεά, ή). Имаме и пример на замяна на звука „ж” със сигма ( σ ). Например „жито” на гръцки е предадено като  σĭτος, ό. При думи като „межда”  и „междинен” (т.е. среден, в средата), съчетанието -жд, отново е заменено със сигма ( σ ), и по този начин се получава прилагателното μέσος – среден, (намиращ се) в средата, както и субстантивираното  μέσον, το и μέσα, τα – среда, междина, център.
Звука „з” също търпи изменение, въпреки наличието в гръцката азбука на буквата зета ( ζ ). Така например в съществителното „зима” ( староб. зима), началния звук е предаден с хи ( χ ) – χειμών ό – зима студ, мраз.
     Някои думи са претърпели по-голяма трансформация. Така например понятието „време” (староб. вр мен) на старогръцки се изписва като χρόνος, ό. Вероятно поради рядкото използване на звука „в” (и съответно знака дигама - ϝ) в по-разпространените гръцки диалекти, тук е използвано отново  хи ( χ ). Съответно звука „м” е преминало в близкия по звучене „н” (ν), в резултат на което получаваме старогръцкото χρόνος, ό. (Възможно е връзката тук да е старославянското понятие кронгъ – кръг, круг.)
     Втората особеност която наблюдаваме е, че много думи са предадени чрез отпадане на началната буква на думата, най-вече съгласна. Така например думата „горб” (староб. гора) е предадена на гръцки като όρος, τό, т.е отпаднала е началната съгласна (в случая „г”). При думата „сърп”, отново началната съгласна „с”  е заменена от придихание, в резултат на което се получава  думата άρπη, ή – сърп.
     Понятието бρχων, ό се превежда обикновено като вожд, началник, водач, лидер. Всъщност тази дума вероятно е производна от съществителното „връх” (староб. врьхъ) или прилагателното „върховен”. Тук отново имаме пример на отпадане на началната съгласна, в резултат на което получаваме гръцко название на водачите - архонт ( бρχων, ό). Още един пример на отпадане (поради неизписване или непроизнасяне) на първата буква, вероятно наблюдаваме и при съществителното εικών, ή – „образ”, „изображение”, а всъщност произход от съществителното „лик” (староб. ликъ), при отпадане на началната съгласна „л”.
     При съществителното водб (староб. вода), началната съгласна „в” е отпаднала и е заменена от придихание, в резултат на което получаваме думата ύδωρ, τό. Тази дума всъщност е близка до общото за повечето индоевропейски езици название на водата. При съществителното ζημίă, ή – вреда, загуба, парично наказание, т.е. вземане (взимане), отново е отпаднал началният звук „в”. В последните два случая, отпадането на началните съгласни напомня на подобно изговаряне на думите и до днес в някои български диалекти.
     Още по-интересно е, че в старогръцки намираме следи и от използването на голямата (он) и малката носовка (ен). Голямата носовка се е запазила и в думи като πόντος ό – море. Гръцкото πόντος всъщност произлиза от широкоразпространеното сред индоевропейските езици понятие „път” (староб. понть), а на гръцки придобило значение на „море” (в латински съответно значение на „мост” - pons). По-важното тук е наличието на голямата носовка - он, съответно на гръцки – ον. В днешния български език голямата носовка се е преобразувала в „ъ”, или е отпаднала в някои случаи, а в гръцки се е запазила.
     Малката носовка се среща в думи като πέντε – пет, (старобълг. пенть). И докато при понть - πόντος може да има все пак колебание във връзка със значението на думата, то при πέντε - пенть виждаме на практика използването на една и съща дума. И така виждаме един много интересен пример, при който малката носовка, заменена и преобразувана в днешния български в гласната „е”, се е запазила в гръцкия.
     В южната част на Балканския полуостров и по островите в Егейско море, вероятно още от времето на пеласгите, се е запазила традицията на използване на различни видове писмени знаци - линеар А, линеар В, дискът от Фестос, а вероятно и по-ранни знаци. Тази традиция успешно е била използвана от елините, които приспособяват впоследствие и финикийските писмени знаци, за което между впрочем споменава и Черноризец Храбър. Писмеността, служеща при търговските отношения, при устройването на гражданските дела и институции и изобщо за предаване на всякакъв вид информация, се превръща в нещо, което обединява различните елински групи (йонийци, еолийци, дорийци и др.) и същевременно служи като щит срещу многобройното население от трако-пеласги, живеещо от хилядолетия на полуострова. Следите от местното население обаче са били многобройни и било трудно да бъдат заобиколени по какъвто и да е начин.
     Трета група се състои от думи, която носи следите от първообитателите на Балканите, е такава, която просто чака своето правилно тълкование.
Монетите в Атина (1/6 от драхмата) се наричат οβολός у. Значението на думата „обол”, може да се изведе от „объл” ( ие. *ob-vьl-), т.е. самата форма на монетата – обла, кръгла форма, е послужила за нейно название.
      Съществителното κρăσις, ή  през Античността се използва за означаване на „смесване, съединение”, „питие”, а също така  и „температура”.  Тук може да забележим връзка с думата „красен” т.е. червен. Особено значението „температура” (когато човек е зачервен) при думата κρăσις, подсказва вероятната връзка между двете думи. На новогръцки τό κρασί означава „вино”, т.е красно, червено. Виното е наречено така според червения си цвят.
     Една често употребявано понятие е съществителното γλώσσα, ή  превеждано като език, уста, говор, наречие, диалект, дума. Всъщност тук вероятно става въпрос за директно използване на думата „глбс” (староб. гласъ, рус. гтлос).
     Освен изброените примери, трябва да обърнем внимание и на още нещо. Споменавани са различни възможности, някои думи в гръцки да са четени на обратно, поради това, че в древността се е използвало писане както отляво надясно така и отдясно наляво. Освен такива думи обаче съществуват и други, при които е размествано местото на сричките. Това се наблюдава при думи от най-често срещаните и използвани в ежедневието. Такава една дума е прилагателното μέγας, μεγάλη, μέγα  - голям, голяма, голямо. Ако разместим сричките в тази дума се получава именно прилагателното „голям”, като приликата най-ясно е изразена във формата за среден род - големо (голямо). Подобно явление се наблюдава и при други често използвани думи в ежедневието. Ако разменим местата на двете съгласни при глагола φιλέω – обичам, любя, привързан съм , се получава форма сходна именно със семантичната група любя, либя, либе (староб. любы ), а възможно и с глагола „волити” (староб.), в смисъл на „искам”, „желая”.
     Вероятно още един подобен пример е съществителното λόγος ό – слово, реч, говорене, дума, израз и т.н. Тук е възможно отново да има връзка именно с думата „глбс” (староб. гласъ, рус. гтлос ), този път предадена не директно, а чрез метатеза на двете срички.
     На какво се дължи подобно разместване на сричките и съгласните в разгледаните няколко примера? Съществуват две възможности. Подобно разместване (метатеза) при думите се получава при приемане на чужда дума в един съвсем различен език, обикновено от различно езиково семейство. При попадане на непозната дума от чужд език в друг, е възможно нейното „изопачаване” по подобен начин. Втората възможност е подобна метатеза при думите да е била извършена умишлено. При използване на думи, например в някакъв вид жречески тайнопис, е възможно подобно съзнателно завоалиране на думите в текста и по този начин прикриване на неговото съдържание. Което би могло да ни покаже къде най-вероятно се е използвала в началото писмеността – а именно сред жреческите колегии и в различните светилища.
Като заключение може да отбележим, че търговските, политическите и културните връзки между елините и трако-пеласгите, а по-късно между гърците и българо-славяните датират от хилядолетия.
     Поради станалото традиционно за Западния свят възвеличаване на гръцко-елинската цивилизация обаче, повечето изследвания посветени на взаимодействието между двата етноса трако-български и елино-гръцки, се отличават с известна тенденциозност. Тя се изразява в априорното възприемане на елино-гръцкото като „по-културното”, което оказва неизменно влияние върху „по-варварското”, в случая трако-българското. Тази тенденциозност навлиза и в езикознанието и се изразява в това, че едва ли не всички общи думи, срещани в тракийския и древногръцкия са считат за заемки на първия от втория.
     Както виждаме обаче тази позиция се нуждае от сериозно преосмисляне. От едно доста сериозно преосмисляне, особено по отношение на древната история на Балканите.



Гласувай:
9



1. ivansimeonow - БЕЗСПОРНО СТЕ ПРАВ В ИЗВОДИТЕ СИ. ...
09.08.2012 21:53
БЕЗСПОРНО СТЕ ПРАВ В ИЗВОДИТЕ СИ. Без да храня лоши чувства към гърците, за мен е ясно ,че си присвояват и приписват чужди постижения. Започнах да си задавам въпроси върху това след последните събития в Гърция. Възможно ли е велик народ в древността, а неговите наследници така да изпаднат.? Може, но при условие, че не са толкова велики. Тръгнах от Евклидовата геометрия. Абсурдно да е гръцка при наличието на египетските пирамиди. Накрая поставих под съмнение и азбуката. според мен те с траките ползват една азбука, която са присвоили, а на тях за награда са им лепнали епитетът пияници И така нататък.Безспорно имат подкрепата на Запада, защото в тяхно лице виждат предшественикът на техния модел Някой тук се хвалят,чувствайки се част от Запада, колко били способни, колко били работливи, но пропущат главното ,колко са крадливи. Защото зад всяка успяла западна държава стои бивша империя. Та точно те говорят за гърците на Александър Македонски. Елементарен въпрос, защо тези ,които се считат за наследници на македонците и живеят на техните земи говорят на български диалект, а не на гръцки?!
цитирай
2. andorey - Благодаря! И аз не храня лоши ч...
10.08.2012 14:47
Благодаря!
И аз не храня лоши чувства към гърците, затова и пуснах предишния пост. Всяка нация, а преди това народ, е получил своето генетично и културно наследство първо от земята в която живее, после от контактите със съседите, от това което приема отвън и това което отхвърля, не желае да приеме. Всяка култура и цивилизация е в известна степен еклектична - римската, гръцката, византийската, руската и т.н., въпросът е спойката да е здрава и да изгажда една хомогенна сплав, в крайна сметка. Това наистина е доста сложен въпрос, с различен отговор за различните култури.
Конкретно по темата - това, което съм изказал по-горе може да се приема като продължение или допълнение на прекрасната студия на Г. Сотиров. Благодарен съм на тези, които я преведоха и качиха в нета, включително и на Вас.
цитирай
3. andorey - До Аристотелис
13.08.2012 14:42
Здравей Аристотелис,
всъщност трябваше да четеш по-внимателно преди да коментираш.
Вярно е, че на пръв поглед изглеждам тракоман, но и не съвсем. Не може да отречеш например че думи като арпи и сърп, хима и зима, ора и гора, са всъщност едни и същи. Вашето Орбел, с което сте нарекли Пирин или Беласица е всъщност Бела гора. И т.н.
Е някъде може и да съм се поувлякъл в интерпретациите.
Аз се надявах на по-благосклонно отношение от твоя страна, особено предвид статията ми за Никос Казандзакис и произхода на гърците. Чел ли си този голям гръцки писател и неговия "Рапорт пред Ел Греко"? Или поне Алексис Зорбас?
Траките са потомци на древното балканско население, което впоследствие е имало повече контакти със светлия и синеок Север, а гърците са потомци на същото население, което е имало повече контакти с мургавия и тъмноок Юг. Много е просто.
цитирай
4. анонимен - purvo da pomolia za izvinenie che s latiitsa shte pisha bulgaski dumi
17.08.2012 08:51
az sum ot severna bulgria i tam v moet detstvo bashta mi me nauchi da govoria kato razmeiam srichkite v dumite,za da ne me razberata drugite kakvo si govorim ako e neshto vajno za nas.taka che nie sme dalech ot gurtsite,no si go imame kato taino govomoje gurtsite da sa zaimstvali naachina za taino govorene ili da sa chuli tezi dumi ienno ot takuv nachin na govorene.a do aristotel,toi naistina si e gurk samo za e.. v ne na miasto goori mnogo si go obichat tova izkustvo nali sa afrikanski naslenitsi ami i nashentsi izvratiha.
цитирай
5. andorey - Да, така е. Тайно говорене или об...
21.08.2012 12:37
Да, така е. Тайно говорене или обратно писане или нещо подобно е в основата на разместването на сричките при някои думи. То в живота не всичко е сериозно има си винаги и момент на игра, на заиграване : )
А иначе благодаря много за коментара, не можах да отговоря по-рано защото пътувах.
цитирай
6. andorey - До 7
22.08.2012 16:46
Нямаше нужда от толкова приказки, аз не съм автохтонист. Или поне не в смисъла, в които го разбирате вие.
цитирай
7. andorey - Цялата статия "Траки и гре...
08.12.2014 12:19
Цялата статия "Траки и греки" е отпечатана в книжка 32 на списание Авитохол, 2011 година.
За това научих съвсем наскоро и бях приятно изненадан. В статията разглеждам и две тракийски глоси, на които тук в блога съм отделил специален постинг.
цитирай
8. knyazvojvoda - Много добра статия!!! Ще добавя че ...
02.10.2015 17:01
Много добра статия!!! Ще добавя че българския е пряк наследник на индоевропейския език.
цитирай
9. andorey - Благодаря много. . . ! Вдъхновена е ...
06.11.2015 21:51
Благодаря много...! Вдъхновена е от Георги Сотиров!
Последната част от статията тук в блога я публикувах отделно под названието "Две тракийски глоси"... : )
цитирай
10. aristotelis - Гръцките училища стават притегателни центрове за образование на младите българи и ревностни разпространители на елинистичните идеи
27.11.2019 09:27
Доц. Надка Николова Шуменски Университет Надка Николова е родена в гр. Шумен на 17 март 1955 г. Преподава в ШУ "Епископ Константин Преславски". Доктор по филология (1996). Научните й интереси са в областите: езикова култура, история на новобългарския книжовен език, теория на книжовните езици, социолингвистика, съвременна, историческа и съпоставителна лексикология, лексикография, сравнително славянско езикознание. Автор е на "Българската анатомична терминология през Възраждането (1824-1878)" (2003), "Езикова култура" (1996; 2002), както и на много статии в научния печат.

”Гръцкият е езикът, казва Р. Попович в предговора към Христоитията си от 1837 г., на който тогава всички образовани българи “хоратуват, и на всяк ден четат и пишат, и без него не можат (Родолюбивий 1992: 76). Гръцкият език е бил езикът на образованието и културната комуникация за цяло поколение възрожденски интелектуалци. За тях гръцкия език е бил културно есперанто, общият литературен и научен език на народите от Югоизточна Европа, подобен по значение на латинския език за западните страни. Както казва проф. Ив. Шишманов, те са го владеели по-добре и по-свободно от матерния си език (Шишманов 1903: 430). В “Книговище за прочитане” от 1874 г. Богоров споделя: “Още и до днес между нас има такива учени, на които, дотрябва ли нещо да напишат български, те го сключат изпървом на гръцки, а сетне го превеждат на български” (Богоров 1874/75: 2). Гръцкият език се оказва в ролята на посредник в културната адаптация на българското общество към съвременната буржоазна цивилизация през първата половина на века. Броят на селищата във вътрешността на България обаче, в които гръцкият е доминиращ в училищните програми, е внушителен. През 1830 год. се открива и първият гръцки университет в Атина, който става особен притегателен център за жадните за образование млади българи.Гръцките училища стават притегателни центрове за образование на младите българи и ревностни разпространители на елинистичните идеи. Не случайно възпитаници на гръцки училища са най-изтъкнатите дейци на Българското възраждане: д-р Н. Пиколо, д-р П. Берон, д-р Ив. Селимински, В. Априлов, Г. С. Раковски, С. Доброплодни, д-р Ив. Богоров, Д. Душанов, Г. Кръстевич, П. Бобеков, К. Фотинов, Ст. Чомаков, Ив. Добровски, Ив. Момчилов, Н. и Д. Михайловски, Р. Попович, Д. Миладинов, Гр. Пърличев, Ат. Богориди, Ст. Богориди и мнозина други.От друга страна обаче, липсата на светско българско училище “остава незащитен проход за проникване на гръцкото влияние” (Радкова 1986: 30). Петър Берон не само че използва гръцкия въобще като писмен език (напр. писмото му до котленци за уреждане на учебно дело в града е написано на гръцки), но и разговаря на гръцки език на философски и въобще научни теми. В спомените си за д-р Берон М. Балабанов споделя: “мене ми се струва като че да съм още при него и да го слушам да ми разправя убедително ту на български, по котленски, ту на гръцки, по филибешки, за своите открития по небесната физика” (Балабанов 1899-1900: 11). Така главен посредник между българите и идеите на модерния свят за дълго време остава Гърция. На гръцки пишат художествени, научни и педагогически произведения, защото не са знаели писмен български език, мнозина от тях: Ат. Богориди (внук на Софроний Врачански), Александър П. Куртович (Зоирос паша от Пловдив), Никола Пиколо, Гр. Пърличев, братя Сим. и Мих. Христови от Стара Загора, Ив. Симеонов и Ант. Цанков, съставители на гръцки христоматии, и мн. др. (Стоянов 1978: 107).
цитирай
11. aristotelis - Валерия Фол-Калин Порожанов - Институт по Тракология към Българска Академия на Науките: ИНТЕРАКТИВНАТА ЗОНА МЕЖДУ ГЪРЦИ И ТРАКИ
28.11.2019 14:55
Между Троянската война през ХІІІ и началото на VІІІ в. пр. Хр. елините окончателно усвояват пространството от остров Крит на юг до Северна Егеида и от остров Керкира на запад до малоазийския бряг на изток. Този процес може да се разглежда като вътрешна елинизация на тази обширна територия. По това време от писмените извори изчезват траките от островите Лемнос, Тасос, Наксос, Имброс и Самотраки, както и от континентална Гърция (Тесалия, Беотия, Атика, Фокида), които са изтласкани или елинизирани. Външната елинизация е продължение на вътрешната и укрепва елинството през VІІІ - VІ в. пр. Хр., когато се разгръща т. нар. Велика гръцка колонизация. Тя е културно-историческо опознаване и сближаване в нови междуетносни социо-културни и езикови отношения, извънредно плодотворни за трите тракийски крайбрежия на Черно, Мраморно и Северно Егейско море. През VІІІ - VІІ в. пр. Хр. елините идват по тракийските крайбрежия като апойкисти, т. е. като хора, отделили се от своя роден ойкос (дом), от своя град-майка, метрополията. Настрана от него те съграждат свое ново селище, апойкия. Апойкии възникват по тракийските крайбрежия на Егейско, Мраморно и Черно море. По егейския бряг елините се появяват към края на VІІІ, а по черноморския и мраморноморския - към края на VІІ в. пр. Хр. В центъра на "Тракия на моретата" стои Истанбул (ант. Бизантион - Константинопол), основан през VІІ в. пр. Хр от дорийски гърци апойкисти от Мегара. Първият голям град на север от Бизантион е Созопол (ант. Apollonia Pontica), основан в края на VІІ или през първата половина на VІ в. пр. Хр. от йонийски гърци преселници от Милет. През VІ в. пр. Хр. от дорийски гърци е основан Несебър (ант. Mesembria).
цитирай
12. aristotelis - Заслужава си да отбележим и стан...
03.12.2019 09:34
Заслужава си да отбележим и становището на Димитър Веселинов:
"В края на ХVІІІ век в балканските страни се засилва разпространението на европейските образователни идеи, които проникват в българската езикова територия чрез новосъздадените модерни гръцки училища. Това е времето на балканското просвещение…". Каква е същността на носителя на гръцкия език - това е чувството на свободен, не роб. Това е чувството на принадлежност към една нация с вековна история, неизчерпаемата жизненост. Става дума за изучаване на език с вековна култура и огромно въздействие върху духовното развитие на европейските народи и за общуването на културите, което академик Гюзелев съвсем точно определя като диалог. Затова нека нашите студенти, изучаващи новогръцки език - мислещи граждани на България и Европа, да запомнят израза на Д. Соломос, автор на гръцкия химн - "Нима имам нещо друго в главата си, освен мисълта за свободата и език". За да живеят със самочувствието на свободни хора.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: andorey
Категория: История
Прочетен: 2141707
Постинги: 353
Коментари: 2326
Гласове: 5588
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031