Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.11.2012 13:54 - Чия е Българската Църква?
Автор: solinvictus Категория: История   
Прочетен: 834 Коментари: 5 Гласове:
5

Последна промяна: 15.11.2012 17:12

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Чия е българската църква ?
image ВЪПРОСА ЗА МАЙЧИНСТВОТО
или
ЧИЯ Е БЪЛГАРСКАТА ЦЪРКВА ?
bozman

„Учението минава през три стадия
В първия думите казват истината.
Във вторият думите са същите, но истината е забравена. 
В третият думите се тълкуват обратно на истината. ” 
Трипитака

sites.google.com/site/runiyistoriabozman/cia-e-blgarskata-crkva-


Очевидно се намираме в третият сатидий на Учението, след като в православният сайт „Двери” беше поместена статията на гръцки отец, който употреби израза „гръцката църква – майка”. Понеже този въпрос е вълнуващ от всяка една гледна точка, коя е майка ти, кой си ти и откъде са корените ти, ще разгледаме някои източници, които дават много ясна представа за родителските права над Българската Православна Църква. Нека да заявя предварително и откъде се е оформила моята първоначална представа за Църквата, т.е. как аз станах православна персона. 
Кръстен съм в много модерната на времето си пералня AEG на кръстницата си Мария, която имаше вграден реотан за нагряване на водата. Това се случи в един красив град край морето. В този град, по това време, църковните кръщавки бяха преследвани и наказвани от властта, дори когато се извършваха и в перални. В този хубав град по това време, функциите на Православната църква, бяха блокирани и проявленията й също наказвани, като провинилите се попове бяха пращани за калорична храна на беленските прасета, а които имаха по малки провинения, се изпращаха на почивка в луксозни санаториуми оградени с бодлива тел, да произвеждат много хубави и трайни улични павета от гранит. Така, че моята кръщавка беше дело на Свят Отец, който под заплахата да се превърне на бифтек за прасетата, извърши над мене ритуали с топлата вода през студеният зимен ден, и чието тайнство съм запомнил именно поради съобщените ми шепнешком фатални последствия за всички участници, ако за тях узнаеше съседа комунист, бай Кънчо (лека му петолъчка на гроба).
Де факто, кръщавката ми е дело на една Нелегална Българска Православна Църква, и въпреки че в този момент съществуването на тази църква е легализирано, тя по същество не е онази Нелегална Църква на Светият Отец, който ме кръсти. Не мога в никакъв случай да идентизирам тези Две църкви.
Въпреки това смятам да защитя правата на днешната Легална Българска Църква, по простата причина, че тя е Майката на моята Нелегална църква. С други думи аз защищавам майчините права на Моята църква и изобщо не ми е безразлично, ако някой гръцки поп си присвоява тези права с лигава словестност.

Какви са даденостите, които се считат за такива от днешните официални църковни и държавни представители:  Държавни е много силно казано, понеже проявленията на днешната съвременна историография, по никакъв начин не се контролират от държавата, и на нея и е разрешено да печата каквото й е угодно (т.е. тя е изразител на интересите на изложителите си – историци), без това да се сезира от българската държавност. Т.е.
Българската държавност по ред причини се е превърнала в заложник на историците. И от Соломоновите острови да се учи в училищата, че иде българина – държавата немее. Но не като Немейският лъв, а като кастрирано куче с отрязан език.

Официално разпространената информация: 
(Тук няма да се спираме на причините довели до „легализирането” на тази антибългарска по същество идея за да не се помисли, че изнесената информация гони политически цели )

І.И тя е:  Българската църква е създадена от гръцката, в година 865 или 866, като пръв е кръстен Борис І и след това целият му народ български. По неизвестните данни (за "посветени") са, че това става по време на VІІІ Вселенски Събор и „кръстника” е патриарх Фотий. И актуализираният вариант към 2006г., че "покръстването" е станало по-рано. 

АКО това е така то: 1. Защо в отговор 93 [от отговорите на папа Николай ( папа от 24.ІV.891г. до 13.ХІ.867г.) от 866г. - Responsa Nicolai ad consulta Bulgarorum. Migne CXIX стр. 978 – 1016] се индикира, че българите питат
„кой ще е втори след римският папа ?” - Първо –
С приемане на светото кръщение от гърците това би трябвало да йм е много добре известно, като „генерална информация”.
- Второ –
Отговора на този въпрос е с неясно бъдещо практическо приложение, ако българската общност е под Константинополска опека. Тя би следвало да се интересува най вече от Константинополският патриарх и неговите прегогативи, а не от Римският папа.
- Трето –
Този въпрос би имал смисъл, ако българите са си поставили някакви „превратаджийски” цели, в смисъл да се „вместят” със евентуално свой Патриарх някъде непосредствено след Римският. И да изпреварят не само Константинополският, който е на пета „позиция” след Римският, Александрийският, Антиохийският и Ерусалимският по това време, но и другите преди него. 
- Четвърто –
Тези отговори са посочени от Римските представители на църквата, като отговори на БЪЛГАРСКИТЕ ЗАПИТВАНИЯ. Никъде не е упоменат като „питащ” Борис І и неговото име се свързва с тези въпроси много по-късно (след преписи от руски "учени"), но не и в момента на питането. Ако въпросите бяха изпратени от Борис І, то и отговорите щяха да бъдат адресирани до него, а не до „българите”.

2. Защо в отговор 92 е посочено питане, за това 
„ колко са истинските патриарси”?
- Първо –
Що за покръстване са правили гърците, като не са научили българите, кои са „истински” патриарси или поне да информират най-първите от тях – княза и приближените му, та се налага българско питане чак до папата? Българите НЕ ЗНАЯТ ДАЛИ Константинополският патриарх, който ги е уж покръстил Е  ИСТИНСКИ ! Ами след като не знаят дали „кръстника” йм е истински, те значи нямат и представа що за патриарх е този кръстник и това означава че НИКОГА НЕ СА СЕ СРЕЩАЛИ ИЛИ ОБЩУВАЛИ С КОНСТАНТИНОПОЛСКАТА ЦЪРКВА, т.е. с нейните представители.
- Второ –
Защо питането на този елементарен въпрос не е до църквата „майка”, където и би трябвало да бъде отправен ? Значи българите не считат константинополският патриарх за меродавен компетент по въпроса и това е учудващо, като отношение към „майката” кръстителка.
- Трето –
Този въпрос е много хитро зададен, понеже отговора му индикира точно Константинополският патриарх, като „неистински”, който не е наследник на Апостолска дейност и църква създадена от Апостолите, нито
 „...Никейският събор, който е най-уважаван и най-знаменит от всички Събори, споменава нещо за нея...” – отговор на Римските легати ( за Константинополската църква б.м.).

3. Защо в отговор 73 се споменава питане
„от кого трябва да се назначава Патриарх”
- Първо –
Ако българите бяха кръстени през 865г. от гърците, очевидно би било, че българският патриарх, би трябвало да се назначи от Константинополският, поради „старшинството” на предполагаемият „кръстител”. И това е основно правило за всички църкви и се знае, дори от хора, които не са свързани с църковният живот и порядки, като мен например. „Кръстените българи” обаче НЕ ГО ЗНАЯТ. 
- Второ –
Този въпрос много конкретно заявява липсата на такава „майчина” гръцка кръщавка.
- Трето –
И папският отговор:
„...той трябва за пръв път да бъде назначен от по стария, защото според Апостола, по-малкия се благославя от по-големият ( Евр. ІІ, 7)..”
 
потвърждава липсата на гръцка „майчина” кръщавка.
- Четвърто – Защо това „старшинство” не е приоритет на „майката” кръстителка, та се налага една година след това, да се пита . . папата ?! Очевидно защото такова кръщение НИКОГА не е било прилагано, за да съществува и последващото го старшинство на гръцката църква над българската.
- Пето – Такова „старшинство” НЕ Е заявено и на Диспута от представителите на Източните патриарси, а това е по-същество църковният интелектуален елит на ІХ в.
- Шесто – Такова „заявяване” би решило категорично въпроса „към кого, под кого да са подчинени църковно българите” и липсата на такова решаващо заявяване на Диспута от страна на Константинополската гръцка църква, говори АБСОЛЮТНО КАТЕГОРИЧНО не само, че не е имало някакво кръщаване, но и липсата на всякакви църковни връзки между българските и гръцките християни.

4. За това достатъчно конкретно говори 72 отговор, който отговаря на въпроса
„Вие попитахте позволено ли е да ви се постави Патриарх...”.
 Каква кръщавка ще да е била тази, на която нито е казано, какъв ще е българският църковен глава, нито от кого ще се поставя, нито кой е той ?!
- Това говори, че дори да е имало някакво кръщаване ( по надолу ще видим, че такова е имало индикирано в първоизточниците) то НЕ Е БИЛО НИТО ПЪРВОТО, НИТО ОТ ТАКЪВ ГЛОБАЛЕН ХАРАКТЕР КАКВОТО МУ СЕ ПРИПИСВА, НИТО ПЪК ИЗВЪРШВАНО ОТ КОНСТАНТИНОПОЛСКАТА ЦЪРКВА. 
- За да питат българите от кого се поставя патриарха, много близко до ума е, че в България имаме наличие на епископални църкви, които се нуждаят от патриарх. Епископална църква обаче не се създава за една година, нито за 50 г. Една година след „покръстването” българите питат за патриарх – очевидна е И времевата несъстоятелност за българско покръстване, нарочено за година 865-та.

5. Други два много интересни въпроса са били зададени на папата, които тук ще представим заедно, тъй като корените йм са от едно дърво.  Първият: 
„Гологлави или с покрити глави да ходят жените на църква...” и вторият:
 „Позволено ли е да се работи в събота или в неделя...”
- Първо –
И двата въпроса изхождат от различията мужду православните и съботянските църкви като цяло. Доказано е, че първоидеите на съботянството се крият още в будизма, зороастризма и най-вече в  юдаизма откъдето идва и името йм – почитатели на съботния ден като свещен. Като продължители или „клони” на съботяните на Балканите са посочени арианите, павликяните, богомилите, и т.н. Няма да се разпростираме върху тези паралели, защото не могат да се вместят в краткостта на този материал, ще посочим само, че тези въпроси са довели до поне два Събора и са актуални и за VІІІ Вс. Събор. 
- Второ –
Откъде българите научиха за всички тези неща през едногодишното си „православно житие”, ако преди това са били езичници и в тези проявления на „църковно поведение” се доказа, че не произхождат от гръцката църква? Пределно ясно е, че такава информация е трудно „смилаема” и за днешно време, какво остава за ІХ в. и едногодишните преходи на 1000 км. за предаването на въпроси и отговори ?! 
- Трето –
Тези въпроси не само индикират павликяните, арианите и богомилите преди „православната вълна” наложена от Императорите и Князете след Константин Велики и синовете му, но и широкото йм присъствие сред българите, далече преди прословутата 865 г. Иначе как така, тези въпроси възникват и то на народностно ниво една година след „покръстването” ? Явно е, че са били в употреба сред епископалните църкви и ИМЕННО ТОВА Е ПРИЧИНАТА княз Михаил да търси съдействие и подкрепа от папска и Константинополска страна. Защото павликянството, богомилството и т.н. СА НЕУДОБНИ за управляващите със своите прокламации за равенство, братство и т.н. Те не са УДОБНИ защото отричат трупането на богатството като начин на живот, затова и Борис І подари именно на Православната църква имотите на обвинените в „бунт” боляри, по същество привърженици на старите християнски вярвания богомилство, арианство и староверството запазено до ХІХ в. в Русия. В Русия по същият начин за сметка на староверците ( нека си спомним прочутата картина на Репин „ Болярката Морозова”, която индикира именно такова заточение на староверка и ....отнемането на имота й) се обогатяват „православните черноризци”. 

ІІ. На княз Борис І при кръщението му било дадено името Михаил.
Че това е пълна фалшификация говорят записките от Диспута (който е след VІІІ Вс. Събор) на Анастасий Библиотекар:
1. Петър – представителят на българската страна казва: 
«..Dominus Michael princeps Bulgarius, audien quot....»
„Господарят Михаил – българският княз...”
 и т.н.
- Научаваме, че българският княз се нарича Михаил преди «покръстването». Кого покръстиха тогава гърците и кого нарекоха Михаил, след като персоната «княз Михаил» е индикирана преди «покръстването» ? 

ІІІ. Научаваме също, че българите (от Т.И.Д.Е.) са в контакт с Римската църква преди Диспута :
 „..A sancta Romana Eielesia saserdotes nos petisse et suscepetisse et hactenus habere nos confiterum, et in omnibus obedire decernimus,…”
« ..., че сме искали и че сме приели и че досега още имаме свещенници от светата Римска Църква не отричаме...»

- Какво разбираме от това изказване – че българите са искали и са получили свещенници, които ДО ТОЗИ МОМЕНТ (ВРЕМЕТО НА ДИСПУТА) ВСЕ ОЩЕ СА В БЪЛГАРИЯ. Каквито и да са били по народност тези свещенници те са били представители на Папата, а НЕ на Константинополският Патриарх.

ІV. Питането на българските пратеници е под кого да са, под кого да е българската църква. Никъде няма молба за покръстване или признаване на някакво християнство. Такова се подразбира от думите на пратениците, защото не е възможно те да искат да бъдат ПОД някоя църква, а да не са християни,т.е. имаНАЛИЧИЕ НА БЪЛГАРСКА ЦЪРКВА, преди «покръстването», КОЯТО НЕ СЕ НАМИРА НИТО ПОД РИМСКА ОПЕКА, НИТО ПОД КОНСТАНТИНОПОЛСКА.
«..et in omnibus obedire decernimus, verum utrum Romanae an Constantinopolitanae Ecclesiae rationabilius subdi debeamus, cum his patriarcharum vicariis diffinite..”
«...обаче дали е по-рационално да сме под Римската или Константинополската църква, решете с тези викарии на патриарсите..» 

V. Коя българска земя се посочва в Диспута?
- Ето коя:
1. „…utramque Epirum, novam videlicet veteremque totamque Thessaliam atque Dardaniam, in qua et Dardania civitas hodie demonstratur, cujis nunc ab his Bulgaris Bulgaria nuncupatur…”
«...на Двата Епира, цяла Тесалия и Дардания, гдето сега се сочи града Дардания, която ЗЕМЯ (гл. букви мои, тук и навсякъде по-надолу) сега по тези българи се казва България...».

- От кога тази земя е българска:
2. „ …Nos illam ,patriam a Graecorum potestate armis evicimus…”
„...онова Отечество ние извоювахме от гръцка власт...”.  Кое е това време ? Два Епира съществуват като административни единици до средата на VІІ в.като провинции, след което време те на преименувани на темаНикопол. Записано е от ясно по-ясно, че ТАЗИ ЗЕМЯ СЕ НАРИЧА БЪЛГАРИЯ И ТОВА МОЖЕ ДА БЪДЕ КАЗАНО САМО ПРЕДИ VІІ в., ЗАЩОТО СЛЕД VІІв. и по-късно, „ТАЗИ ЗЕМЯ” ВЕЧЕ НЕ СА „ДВАТА ЕПИРА” за която говорят българите, А „НИКОПОЛ”. 
3. “…quia Bulgares, qui jire gentili sibi patriam subjigantes eam per tot annos retinon quod ceperund…”
«... Второ, понеже българите според народното право си заеха тази земя и винаги за държали това което са заели...» 
Тя е българска ДЪЛГО ПРЕДИ ДИСПУТА.
«..Трето, понеже тези българи Светото Апостолско Седалище ( Римската църква б.м.) ..... повече от три години ги държа, управлява и разпорежда...»    4. «...a diversis erroribus ad catholicae fidei veritatem multo sudore, Christi gratia praeduce, transferens ecce ultra trienium tenuit, tenet, ordinat ac disponit. „ Заявено е недвусмислено и ясно, че ТРИ години преди този Диспут т.е. през 866 - 67г.,Римската църква ръкополага и управлява подвластните български територии.

5. Това се потвърждава и от българските представители:
 „..A sancta Romana Eielesia saserdotes nos petisse et suscepetisse et hactenus habere nos confiterum, et in omnibus obedire decernimus,…”
«...Българските пратеници отговориха: че сме искали и че сме приели и че до сега имаме свещеници от Светата Римска църква не отричаме, потвърждаваме и заявяваме във всичко да й се повинуваме ...»

Е, как така българите се кръщават от гръцката църква след като поне от три години на българска територия действат Римски свещенници ?! И че тези земи не са християнски от 863г. пък много показателно говори факта, че от тези територии през ІІ Никейски събор през 787г. има излъчени християнски представители от християнски църкви: 

«...Никета – най-светия епископ на Одрин,
Константин, най-светия епископ на Котрагия ( явно става въпрос за територия подвластна на котрагите, които бяха упоменати още от VІІ в. като подвластни на Кроват, който е упоменат като техен вожд - б.м.)
Евстатий – най-светия епископ на Дебелт,
Георгий – грешник, свещеник представляващ трона на Траянопол в Тракийска област,
Теодор – Свети епископ на Българофига,
Лев – епископ на Хераклея тракийска,
Никифор – недостоен епископ на Дурацка провинция в Илирийска област,
Йоан – недостоен епископ на Никея тракийска,
Стратегий – недостоен епископ на Дардания, Анастасий – епископ на Никопол в Стария Епир,
Лев – епископ на Месемврия....»

Създаването на християнска църква и множество църкви обединени под епископство не става за 5 или 50г. както споменах по-горе.
Очевидно е «състоянието» на тези земи като християнски от доста дълго време от порядъка на стотици години, та през 787г. ТАЗИ ЗЕМЯ да излъчи епископи.
Такива епископи обаче са индикирани още и през 505г., когато за тях се бие Виталиан и през 514, когато участват в Събора в Хераклея –
«...Лаврентий Охридски...
Домнион Сердикски...
Алкисон Никополски ( от Епир)...
Гаян Наиски (Нишки) и Евангел Павталийски ( Кюстендилски)...»,
през 681г. в Константинополският събор и т.н.
Накратко, тези земи са християнски от времето, когато още
« хуните топлеха скитският студ с топлината на вярата..» в Томи и околностите т.е. ІV в. 

Не е указана годината, когато тази земя е заета от българите, но е указано нещо друго – че тази земя е заета въз основа на народното право. А под народно право, се има пред вид, че българите заемат земя, която се обитава от българи. Обитателите на тези райони не са прелетни пеликани, както се иска на българските официози и това обитаване е със многовековна давност НАЗАД ОТ 865г.
Тоест указват се територии, които 
НИКОГА НЕ СА БИЛИ ПРИЗНАТИ ЗА БЪЛГАРСКИ  ОТ БЪЛГАРСКИТЕ  ОФИЦИОЗИ ПРЕДИ 865г. 
Е, за чия кауза работи българската историография ?
Очевидно, че не за българската.

VІ. Какви са църковните противостояния на Източните Патриарси срещу Римските легати, че българите трябва да са «под Константинопол» ако са кръстени от гърците ?
НИКАКВИ. 
АБСОЛЮТНО НИКАКВИ.

Ето и основанията йм:
- Въпрос към българите:
«Когато вие заехте онова Отечество (Тесалия, Илирия Дардания, Епир – Т.И.Д.Е. и т.н. – б.м.), под чия власт беше то подчинено и дали гръцки или латински свещенници намерихте там..»
На което българите отговарят, че са намерили гръцки свещенници.
Източните патриарси заявяват , че щом е имало гръцки свещенници, значи е било под Константинополска власт.
Римските легати йм отричат това право и заявяват, че дори да са били гръцки свещенници, ръкополагането е било Римско –
«Ние не разглеждаме деленето на царствата, а правото на седалището..».
На което Източните патриарси НЕ ВЪЗРАЗЯВАТ и продължават с въпроса
«това което казвате, че българите само вам са спадали искаме да разправите..» и т.н.

Очевидно имаме политически претенции от страна на Източните патриарси (Константинополски, Антиохийски, Александрийски и Йерусалимски), които не могат да представят НИТО ЕДНО църковно основание, за бившо попечителство над българите. 
Нито едно.
Защо ? 
Явно защото такова не съществува през 865г.

Е, къде е това гръцко покръстване моля ? Не само, че няма покръстване, но при всички случаи гърците са противникова страна, тъй като спорните територии Т.И.Д.Е. са завоювани с меч от гръцка власт, в този случай от Източната Римска Империя.

Нека да изясня с няколко думи ситуацията около спорните територии на Диспута – Тесалия, Илирия, Дардания и Епирите – Стари и Нови, означени за краткост с абревеатурата Т.И.Д.Е. 

а. През 504г. Енодий описва битка между готи и българи за Сирмиум, чието описание след завършването на битката и победа на готите завършва с думите «...и двете части се върнаха на старите си граници...» , като има пред вид Източната и Западна Римска империя. 

б. Анастасий Библиотекар казва, че
« но самите те ( гърците б.м.) дълго не йм се наслаждавали, защото споменатият вече български народ веднага нахлу и зае всички местности по Дунава..»
Като може би има предвид 364г., когато империята се разделя на две части между Валентин и Валенс и за което разделяне Папа Икокентий ( 402 – 417) казва (цитиран от Ан.Библиотекар): 
« Не се вижда прочее нужда при непостоянството на световните нужди да се изменява Божията църква, да се търпят санове и делби, които за своите цели Императорът е счел за нужно да направи...».
Когато и да е станало това българско нахлуване «веднага» след заемането на Т.И.Д.Е. от Източната Римска Империя и превръщането му в българско«отечество», то е между тези две години, тъй като друго българско нахлуване или присъствие в споменатите територии няма. Като вземем по-късната година 504 ( или 535г. когато се създаде Българската Архиепископиа І Юстинияна според свидетелството на Теофилакт), можем с увереност да предположим, че българското нахлуване не е по-късно от тази дата, въпреки, че Енодий споменава за загубата на Сирмиум от българите, но нищо не споменава за останалите територии.
И тези територии са «държани» от българите до и СЛЕД въпросната 865-66г. според аналите на Анастасий Библиотекар.
Преди заемането йм от гърците( т.е.. ИРИ), Т.И.Д.Е. са под Римски протекторат, след заемането от Константинопол под константинополски и след българското завземане, което е «веднага» след константинополското, дълго време след което се явява Диспута, «под кого» да са българите.
Римските основания са, че трябва да са под Римски протекторат, тъй като българите сами ги избират като първоучители и като бивши църковни наставници на тези територии преди разделянето на Империята на две части и както уточнихме по-горе – това е преди VІІ в. Константинополските основания са, че преди нахлуването на българите, тези територии са под гръцка власт. Римските основания са църковноканонични, константинополските основно светски, но тъй като Императора е в Константинопол, той налага със сила решението Т.И.Д.Е да минат под разпореждането на Константинополката патриаршия. Доколко те минават «под» тази патриаршия свидетелства Архиепископ Теофилакт през ХІІ в. по-надолу.

Нека да се опитам да обясня и един много костелив въпрос, за чието обяснение далеч не считам, че съм абсолютно прав, но ще разгледам изрази, които ми дават основание за подобно тълкуване. Въпроса е «Защо българите трябваше да питат «под кого» да бъдат» или защо беше нужно непременно да си пъхат главата под черната килимявка на Константинополският патриарх или под бялата тюбетейка на Папата ?. 
1.Едното формално обяснение е, че короната се поставя на главата само от най-визшестоящ всещенослужител, като не може да се пренебрегнат и евентуалните апетити за императорска власт от Михаил, така дълго търсени с меч от сина Симеон. И тъй като Борис І е «първият български цар» според Бориловият източник, то короната явно трябва да се постави от «Някой оторизиран» на главата му.
2. Второто обяснение е свързано с първоизточниците и то е, че освен българи християни (най-вероятно съботяни, ариани, павликяни и богомили, заради които има организирани поне три събора и един кръстоносен поход и локализирани предимно на Балканите ) в Т.И.Д.Е. имаме наличие и на българи езичници. Основанията:
а. «...vel quid erga reliquum Bulgaricum adhuc babtismo sacro carentem populum, ut fidei sacramenta perciperet, agi deberet..”
„ как трябва да постъпи останалият български народ, който още не е кръстен, за да приеме тайнствата на вярата..”

Този въпрос от българският легат Петър, явно е поставен поради невъзможността на княз Михаил да се справи с вътрешните си проблеми, т.е. той няма наличен потенциал от свещенници, готови да убедят народа му в приемането на православието или католицизма – две несъмнено удобни християнски течения за самодържавието. Наличието на „други” християни е документирано от Фотий в окръжно до Източните Патриарси:
б. „ ...тези хора, които наричали себе си епископи, карали хората да постят и в събота и прочие „безбожия”, като при това „разсейвали семената на намиращата се у тях Манесова нива..”.  Трудно е тези сеячи на манесово семе да бъдат нещо друго освен християни.  Освен „сеячите на манесовото семе” очевидно имаме и „чистокръвни” езичници: в.1„…Bulgarum legati dixerund: Usque hodie pagani fuimus…”

„Българските легати казаха: До днес бяхме простаци (езичници)...”
в.2. Същите легати обаче в следващият си отговор заявяват:
 „..A sancta Romana Eielesia saserdotes nos petisse et suscepetisse et hactenus habere nos confiterum, et in omnibus obedire decernimus,…”
«...че сме искали и че сме приели и че до сега имаме свещеници от Светата Римска църква не отричаме, потвърждаваме и заявяваме във всичко да й се повинуваме ...».

Изключвайки възможността българските легати да говорят несвързани приказки след «надрусване» с марихуана от Ориента, остава предположението, че те представляват както българите езичници, така и тези българи, които вече са приели християнство от папата. И това са все хора, «неудобни» за Патриарха в Константинопол и шефа му – Императора.

г. Третото обяснение е най – хиперболичното:
Според РТ българското име възниква като служебно име, около ІІІв. следствие на военните реформи в Римската армия. 
За V – VІ в. то вече се приема за етнос от доста древни източници от ХІ в. и по-късни, най-вече за областите около Сингидум (Белград), Сирмиум (Долна Митровица) и около устието на р. Янтра и крепостта Никопол. Този процес обаче не става с магическа пръчица и докато за българите около Янтра е допустимо да се предполага, че са говорели български, то за българите в Панония такива предположения едва ли са основателни. Какво е положението през ІХ в. в спорните Т.И.Д.Е. ? Написано е със сто процента сигурност, че се владеят от българи. Тези наречени българи от Илирия и другите провинции, обаче едва ли са се смятали за един народ с българите от Мизия и Тракия, щом като и Пресиян и Борис І отнасят по един хубав пердах от тях. В този период се оформят и хърватите и сърбите като нация. Малко над тях – словените. Още по-нагоре словаците и чехите. И на всичките тези територии от времето на Теодорих до ІХ в. се чува българското име. Освен българското има и сармати и хуни и т.н., но защо от тези народи (определено етноси - засега) не се появи Хуния, Сарматия, Абария, Хазария и т.н. ? Няма да се спираме на този въпрос, само ще спомена, че имената «сърби», «хървати», «албанци», «румънци» и т.н. също нямат за основа етностно име. И ето, че пред княз Михаил се открива възможността за едно обединение под несъмнено славното име «българин» и несъмнено изгодната религия «православие». Такова обединение обаче не се осъществява и идеята за една така, «по – частна» империйка се продължава от Симеон. Също безуспешно. «Българските» територии се обособяват като национални държави всяка индикирана със служебното си име. Защото всички тези държавици имат за образец Римската държавност и коя повече, коя по-малко втъкават тази държавност в бъдещото си развитие. Така, че както поради различието на езиците християнската църква се раздели на Католическа и Православна, така поради същото това различие българските територии Т.И.Д.Е. впоследствие отпаднаха като «български» и на тяхно място се обособиха националните държави на сърбо-хървати, словени, словаци, чехи и черногорци. Общо взето еднакви процеси основани на формулата – «Разделяй и владей».

Като епилог ще посоча извори, които не се «вместват» в «порядъчната» картинка на тази тема, въпреки, че са употребени като такива. Безуспешен опит (засега) беше направен от мен за обяснение на тези насъответствия с една тема озаглавена «Два княза на две Българии», като главен и единствен опонент беше г-н Йончев. Идеята за двамата князе беше много успешно разбита от Йончев, следствие на което бе облагоприятствана идеята, че българите в Т.И.Д.Е. не са упоменати като народност. Двете Българии обаче си останаха непоклатими и никъде в източниците не се комбинираха. Ако след време се наложи от политически причини или следствие на друго тълкуване на фактите се каже, че това са две части на една и съща България, това също няма да противоречи на основната идея, че българското християнство по никакъв начин не е свързано с гръцкото християнство в началният си и дори бих казъл «среден» феодален стадий. 

Ето и изворите на които засега не мога да дам приемливо тълкуване, (а пък официалните историци се правят, че не ги забелязват )или поне на тези, които са особено фрапиращи. 
А. Представителят на българите в Диспута – Петър:
« Dominus Michel princeps Bulgarius….”
« Господарят Михаил българският княз...» и т.н.


Проблема – Михаил е написан княз на български, а на латински е означен принц. Това в никакъв случай не са адекватни титли по йерархичен нивел.

Б. В същият текст: «като чул, че по апостолко желание ..» и т.н. Този принц както изглежда не е свързан с някакви интереси в диспута, защото той «чува» нещо, което явно е било решено без негово знание. Също не е казано че легатите са на принца, те само благодарят за писмото изпратено до него, т.е. принца не е ангажиран пряко с диспута според този израз.
В. Българските пратеници – един път казват, че са езичници (pagani), на втория въпрос отговарят, че „ сме искали и че сме приели и че до днес имаме още свещеннници от Св. Римска църква потвърждаваме, и заявяваме във всичко да й се повинуваме (подчиняваме б.м. )...”. Тяхната верска нехомогенност е предположена от мен, но пък не е изказана директно в текста.
Г. „Понеже българският княз искаше да приеме със своя народ християнската вяра..”
На латински е написано също княз, крал – rex. На този княз името му не е упоменато, но затова пък християнството му е дадено от Римската църква и от свещенник на име Павел. По нататък този княз на три пъти се нарича принцprinceps. Точно този принц изпраща въпроси до папа Николай и е наречен Михаил. По смисъла на цялото изложение след това на Анастасий Библиотекар, точно този, който е индикиран като rex впоследствие е наречен три пъти princeps. Така, че следва да приемем, че Михаил е принц, а не княз по принципа на множествеността, но че веднъж е изписано крал, княз, а втори път принц си е факт неоспорим и един принцип на множественост не е съвсем убедителен като констатация.
Д. Този принц според Ан. Библиотекар изрича думите:
«...Omnes primmates et cunctis populi Vulgarorum terae cognoscan...”
„Всичките първенци и всичките народи на българската земя нека знаят..”


В точка трета беше изрично написано, че Т.И.Д.Е. се владеят от «българи». За радетелите на етносните теории, това би трябвало да са обезателно българи по народност, но изказването на принц Михаил от т. «Д» – горе, индикира, че това едва ли е така и по българската земя ( «наречена така по името на тези българи») живеят много народи, а щом са «народи» то очевидно са от различни етноси или модули от военни формирования. Точно тези «всички народи» няма как да се приемат за една народност или една общност, поради самият смисъл на израза. Казано като извод: БЪЛГАРСКАТА ЗЕМЯ И БЪЛГАРИТЕ В НЕЯ СА РАЗЛИЧНИ НАРОДИ ИЛИ ФОРМИРОВАНИЯ НАЧЕЛО СЪС СВОИ ПЪРВЕНЦИ.

Е. Ето този Принц Михаил изпраща пратеници до папата и отговора на пата Николай е до него. Наистина отговора на папата е озаглавен « Отговор на българските запитвания - Responsa Nicolai ad consulta Bulgarorum » и не индикира име на някакъв владетел. Защо не индикира име се разбира от горното изражение на принц Михаил - «всичките първенци и всичките народи на българската земя», т.е. въпросите може да са зададени от много лица, но че другНЕ Е ИЗПРАЩАЛ ЗАПИТВАНЕ ДО ПАПА НИКОЛАЙ от българско име е факт неоспорим засега. Какъв е проблема – има запитване от принц Михаил, а отговора е «до българите», което може да означава, че той не е главен първенец сред тези българи, а само един от многото техни представители, чийто изразител на диспута е Петър.

Ж. Един проблем по отношение на писмото на папа Николай до Император Михаил от 860г. Папа Николай ИСКА от Император Михаил разрешение да възстанови Римското статукво (ръкополагане) на редица провинции, повечето от които, ако не и всички НЕ СА ПОД УПРАВЛЕНИЕТО НА КОНСТАНТИНОПОЛ. Например Т.И.Д.Е. (Тесалия, Илирия, Дардания и Двата Епира) са посочени като «българско отечество, което по името на тези българи се казва България» през 865 – 66г. Другите: Средиземна Дакия ( Горна и Средна Мизия с части и отвъд Дунав), Брегова Дакия (Македония и Тракия), Мизия, Превала ( Софийско и Искърският Пролом), ако не изцяло, то поне преобладаващо са под властта на Борис І. От всички провинции неупомената остана само Ахая, за която пък Малала, казва че е родно място на мирмидонците, които той нарича българи. Е, коя личност трябва да се разбира под названието « До Император Михаил» в случаят, след като Михаил ІІІ (Императора на Източната Римска Империя) очевидно не владее тези територии в периода 860 – 865-66г., за да се иска разрешение от него ?

З. Във всички записи на диспута през 865-66г. за това под чия «шапка» да се намира българската църква, под Константинополска или Римска, от отговорите на папа Николай и от записите на VІІІ Вселенски Събор, ИМЕ БОРИС НЯМА ИНДИКИРАНО !

З.а. Никита Пафлагонски говори за покръстване на българи след глад и дарове на автократора.
З.б. Продължителя на Амартол:
 „..Михаил с кесаря Варда, тръгна по суша и по море на война срещу Михаил, българският княз, защото узнал, че българите били изнурени от глад. Българите като научили за това, били като гръмнати и преди да се започне борбата и сражението, отчаяли се че ще победят, таПОИСКАЛИ ДА СТАНАТ ХРИСТИЯНИ И ДА СЕ ПОДЧИНЯТ НА ЦАРЯ НА РОМЕИТЕ (главни букви мои). Михаил, след като кръстил княза, дал му своето име, а болярите му, като ги въвел в града, кръстил ги. От тогава настана дълбок мир...” ( тук не може да не направи впечатление тавталогията на името Михаил. Уж тръгнал срещу Михаил, пък при кръщението му дал пак име Михаил. Как се е наричал тогава княза на българите Михаил Михаилович ли ?)
З.в. Симеон Магистер:
 «...Михаил заедно с кесаря Варда воювал по суша и море против Гоборис, княза на българите ..».., който Гоборис впоследствие приема името Михаил с кръщението.
З.г. Теофановият Продължител нарича българският княз Богорис...
З.д. Разказите на Зонар, Кедрин и Скилица повтарят Теофановия Продължител.
Свидетелствата за покръстването притежават следната словесна «плътност»: По време на диспута изобщо ги няма, около Х в. са с по няколко реда, около ХІІ в. са най-многословесни и с подробности, които липсват в изворите преди тях. Според мен те отразяват най-вече едно гръцко «пожелание» за гръцка църква – майка, отколкото едно реално съществувало събитие. 
З.ж. Надгробен паметник който споменава като отправно име във времето Михаил.
З.з. Ктиторски надпис на Преславската църква – индикира Борис І като свидетел и организатор на Римско ръкополагане. «..*Ктиторски надпис на латински език , открит в Преслав: /разчита се/ "През понтификата на блаженопаметния папа Николай I в десетата година (забележка: 867 година, последната година от понтификата), в името на всемогъщия Борис е осветена тази черква в присъствието на княза на българите Борис с целия му клир и народ"- цитат от Т. Йончев.
З.е. Балшенски надпис – «..ария Борис, преименуван Михаил, с дадения му от Бога народ в годината 6374 (866)...” – цитат от Йончев.

От всички тези източници НИТО ЕДИН не указва българският владетел Борис І владетел на териториите Т.И.Д.Е.

Тези територии са упоменати като подвластни на българите, чийто представител е Петър. Търсенето на втори владетел в което търсене главен двигател беше Йончев, като по-запознат с материята, не даде резултати. Индикирането обаче, че териториите Т.И.Д.Е.( ще ги повторя Тесалия, Илирия, Дардания, Нови Епир и Стари Епир) са БЪЛГАРСКИ ТЕРИТОРИИ ПРЕЗ ІХв. Е АБСОЛЮТНО ПОЛОЖИТЕЛНО И ВЪН ОТ СЪМНЕНИЕ.
От тези доказателства е вижда, че Солун няма как да не е бил български, след като е център на привинция Илирия. Е, за успокоение на официозите и българската фанариотщина ще кажа, че може и да е бил гръцки анклав в българската територия – нещо като Източен Берлин на Западногерманска територия, трябва само да намерят чрез разкопки летището, където са пристигали хранителните продукти с константинополските авиолинии за героичните гръцки защитници. 
Също АБСОЛЮТНО УБЕДИТЕЛНО се видя от източниците, че гърците в лицето на Патриарх Игнатий и Константинополският император, не само НЕ ПОКРЪСТВАТ БЪЛГАРИТЕ, НО СА И БИТ ВОЕНЕН ПРОТИВНИК ПРЕЗ 865-66г.
И какво се оказва – гръцката църква не само не е майка на българската, ами липсват всякакви роднински „отношения”.
Иначе защо Охридският Архиепископ Теофилакт ще заяви през ХІІ в.
„..Но каква общност има България с Константинополският Патриарх, който. . . нито пък е наследил някоя друга привилегия над нея..”
.
Т.е. няма такова църковно решение за „попечителство” преди ХІІ в. НАД българската църква на църковен форум.

Очевидно „майчинското” си чувство, гърците наследяват от Патриарха поставен от Султана, но следствие на всички тези исторически дадености, гръцката църква може да бъде само мащеха, а не майка на българската църква.

Това че поп Ставри от Кюстендил си пие ракията с поп Ставраки от Солун, не бива да дава основания на никой гръцки поп да претендира за майчинство, нито пък българските църковни медии да разпространяват противобългарска информация. Считам, че с този пост защитих „дъщеринството” на моята Нелегална Православна

Църква чиято майка е Българската Православна Църква, и че това майчинство се крие в Архиепископията І Юстинияна, чийто основател закри прословутата Атинска филосовска школа, като езическа. 

(Всички цитати са от книги на Г.Ценов и някои от тях на Легатус – Йончев са оцветени светлокафяво) ------------------------------------------------------------------------------ допълнение:   bozman     Този въпрос е разгледан доста подробно в книгата на д-р Ценов «Покръстването на българите” и тук ще разгледаме някои неща, които автора не е засегнал в изложението си. От изложението с приведени доказателства от д-р Ценов става кристално ясно, че не се коментира българско покръстване и българското християнство не се подлага на съмнение по нито един пункт. Преди Събора има българи християни има и българи езичници и т.н. Тук ще се спра на някои странни положения, които смятам за в бъдеще да се изяснят по някакъв начин.  
  1. Говори се за Вселенски Събор след който е организирана полемиката между двете Свещенически групировки и българите, чийто представители не личи да са свещеници поне по думите на българския представител Петър. Имаме полемика между светски и църковни представители. По тези данни от само себе си се разбира, че български църковни представители на VIII Вс. Събор няма или ако е имало, те не присъстват на този спор. Защо няма представители на българската църква на този Събор след като е от ясно по-ясно, че Тесалия, Илирия, Дардания, Епир Стар и Нов (ТИДЕ) имат църковни християнски епископии от премето на папа Дамаз и това е потвърдено от българските представители? И след като тези области са наречени България, то няма да е погрешно да кажем, че за периода от папа Дамаз до папа Хормизд епископите са били “римски епископи”, а от папа Хормизд до датата на Събора те са “български епископи”. Дори да няма «български епископи” защо римските епископи от тези области не присъстват на прението, като не би било противопоказно тяхното присъствие с предмета на спора ?
 
  1. Защо няма «български епископи” на прението след Събора, след като се разглеждат по същество църковни въпроси и би било естествено български епископи да защищават българската църква. Да се абстрахираме от този термин «български епископи” от България  за момента, но няма епископи и от спорните територии Тесалия, Илирия и другите, които да се заедно с българските представители в този спор. Явно че не става въпрсос за църковен спор, а за налагане на политическо решение.
 
  1. От прението става ясно, че спорният период е именно този – от папа Хормизд ( 514 – 523 г.) до годината на прението 869/870., когато тези територии са под властта на българите. Можем да си припомним, че това е след военият бунт на Виталиан срещу Анастасий за заточението на православните епископи.  А това е огромен период за който Римските легати и представителите на Източните патриарси начело с Кполския Патриарх се мъчат да реализират ревизионно църковно решение.
 
  1. Именно в този период е създадена и Първа Юстиниана, като равноправна според Юстиниановите новели на Римския папа. Защо няма представител на тази архиепископия на този събор, след като с Императорски закон тя е поставена като равноправна на Римската ? Защо българските представители не знаят нищо за тази Архиепископия ?
 
  1. Видно е също, че това незнание на българите за съдържанието на Юстиниановите закони е залегнало още в питането на българите към папа Николай – «Кой е втори след римския папа”. Би било естествено и ясно, какви са прерогативите на “българските епископи” като наследници или продължители на Първа Юстиниана. Те обаче не отварят и дума за това.
 
  1. Българите ли са причина Първа Юстиниана да напусне историческата сцена като равна църковна организация на Римските понтифекти и на VIII Вс. Събор да не стане и дума за нея ?
 
  1. По какви причини българските представители се поставят под Кполско църковно попечителство, след като светската кполска власт е бита от българите ? И ако българите управляваха ТИДЕ от позициите на държавността, то кому е нужно да влизат под КПолската калимявка или папската тюбетейка, след като биха могли  сами да уредят своите църковни работи от позициите на силата ї



Гласувай:
5
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. solinvictus - Темата е за грамотни хора, разби...
15.11.2012 13:57
Темата е за грамотни хора ,разбиращи българската реч и запознати с Християнството! За лаици,турци,помаци,комунета и най вече за психясали натановци не е препоръчителна и да избягват тъпи коментари!
От ръководството ! :))))))))
цитирай
2. shtaparov - Под "народи" в ония епохи хората са разбирали "племена"
16.11.2012 17:22
В точка "Е.",където се говори за "всичките народи на Българската земя" явно имаме налице или погрешен превод,при което истинското трябва да е било "всичките племена на Българската земя",или самият автор на текста под "народи" е разбирал "племена",без да е правел никаква разлика между едното и другото. Сиреч: имало се е предвид множество отделни Български племена,а не отделни народи в днешния смисъл на думата,населявали Българската империя. Поздравления за хубавата статия!
цитирай
3. solinvictus - Според мен не може да поправяме с ...
16.11.2012 20:21
Според мен не може да поправяме с предположение.Българските племена са доста интегрирани във "Византия" и трудно ги различаваме!Ако можеш да ми покажеш различията между народ,племе,етнос,род...по това време?
цитирай
4. solinvictus - Статията е на Боцмана, аз само я к...
16.11.2012 20:24
Статията е на Боцмана,аз само я копнах,понеже сега изплуваха много комунета,които почнаха мого да разбират на ристянството!
цитирай
5. nikikm - Цитат:
08.12.2012 20:31
"Ако можеш да ми покажеш различията между народ,племе,етнос,род...по това време?"
Народ приравнявам с етнос!Племето е в хронологически порядък и днешно разбиране,по-старо понятие за малоброен народ.Род има семействено значение.Племето се състои от родове!Народът може да има много племена по същество родствени.Не виждам тук проблем.за християнизирането на българите,има интересни неща от д-р Чилингиров.За начало е посочена 37 г. с идването по нашите земи на св.Андрей Първозвани.Мисля,че първите християни са българите!Благодарско на Боцмана,научих много!
цитирай
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене

За този блог
Автор: solinvictus
Категория: История
Прочетен: 865160
Постинги: 254
Коментари: 5347
Гласове: 5266