Постинг
25.05.2021 00:21 -
THE CHRONOGRAPHY OF 354 AD
Автор: solinvictus
Категория: История
Прочетен: 1504 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 25.05.2021 00:34
Прочетен: 1504 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 25.05.2021 00:34
Traditum a scriptoribus antiquis I
The Chronography of 354 AD.
Ziezi ex quo Vulgares.
bozman
Ще разгледаме поредната комисарска манипулация на БАН публикувана в LIBI, t. I (1958) (1) , повела за пореден път българската историография по тъмни пътища. Следствие на това водене в българското културно пространство се появяват сайтове, фирми, блогове и т.н. с въпросното име, като доказателство за древното име на българската нация и нейният библейски произход.
Манипулацията започва още със самото споменаване на източника, където е текста Ziezi ex quo Vulgares, като се указва някаква „световна хроника наречена
Liber generationes”,
докато всъщност такава хроника никога не е съществувала и не съществува, което показва много ясно, че съставителите са преписвали незнайно откъде или най-откровено са съчинявали.
Liber generationes,
включва Liber generationes I и Liber generationes II,
но това не са самостоятелни хроники, а класифицирани по хронология и компилирани в едно група източници, като Liber generationes II включва само един източник и . . . каква изненада, това е именно източника, където е наличен израза Ziezi ex quo Vulgares.
(1) . http://www.promacedonia.org/libi/1/gal/1_082.html
(2). Traditum a scriptoribus antiquis , стр. 23-27, 35-44, 66-70.
https://sites.google.com/site/bulgariannewhistory/traditum-a-scriptoribus-antiquis-aprilis-mmxvii
(1). Това твърдение също е спорно, тъй като не е изписано „българи”, а Vulgares и този термин има много други значения
(2) за тълкуване в подтекста на изложението в Хронографа.
2 (2). Това също не е вярно.
2.1. Ръкописа не е Vindobonensis b, a Vindobonensis no. 3416. Ръкопис с такава сигнатура Vindobonensis b изобщо няма сред сбирката на Цsterreichische Nationalbibliothek – ЦNB или където и да е другаде.
Подобна невежа манипулация едва ли е случайна от страна на БАН, за нас тя е тухла от стената изграждана с десетилетия от Кремълката креатура в България за отделяне на последната от европейското културно пространство и въвличането ѝ в азиатската културна среда, тотално диктувана от Московската културтрегерска агентура.
2.2. Такъв несъществуващ ръкопис Vindobonensis може да бъде нарочен не само за съставен през V в. сл. н.е., а дори за ХХV в. пр. н. е., но затова пък ръкопис Vindobonensis no. 3416 е точно определен по отношение на времето, когато е създаден – той е от XV в.
Измислиците на БАН продължават с нестихващ ентусиазъм:
(3) Няма такъв изпис De Bulgarorum origene в хронографа и в нито едно издание или репит (3) – той е изцяло и преднамерено въведен от БАН. Ние предполагаме с цел създаване на едно фалшиво национално самочувствие лишено от фактологично съдържание и историческа достоверност точно такова, каквото е обладало днес македонските историчари по друго направление.
Какъв е смисъла от подобни манипулации ?
Той е единствено политически – създаване на една нискокултурна и примитивна интелигенция в сателитна държава, лишена от самостоятелно мислене и репродуцираща покорно Кремълски смехотворни измислици като единствен исторически капацитет – такъв продукт са именно ЛИБИ и ГИБИ на БАН-ската креатура . (3)
http://www.tertullian.org/fathers/chronography_of_354_15_liber_generationis.htm ;
3 Съответно народа на сателитната държава се възпитава в едно невероятно глупаво грандоманско самочуствие, което е смехотворно за заобикалящите народи и съответно твърде удобно за водене за носа по всяко направление на културният и политически атлас на тази планетата. Да видим какви са реалностите в наличните източници за въпросния израз, групирани избирателно на двете групи Liber generationis I и Liber generationis II.
Към първата са класифицирани текстове от :
1. Codex Berolinensis saec. IX. Възходящи от него са три кодекса:
1.1. Codex Paris. Claromontanus no. 636.
1.2. Codex Meermannianus no. 715.
1.3. Codex Philippsianus no. 1829.
2. Archetypus C 1 , C 2 , G 1 , G 2 , разгледани от Mommsen в Chron. Min. I, p. 80.
3. Codex Philippsianus no.12266 saec. X – XI.
4. Codex Sangallemsis no. 133, saec. IX.
5. Codex Parisinus Lat. 10910, saec. VII – VIII.
6. Codex Londiniensis, Mus. Britt,5251, saec. IX.
7. Откъси от стари хроники ( Scarpsum ex cronica Origenis) в:
7.1. Codex Cavensis saec. XI.
7.2. Codex Parisinus Lat.no. 7418 saec. XIV.
7.3. Codex Martitensis A 16. Saec. XII.
Текстове в Liber generationis II: От 354 г.:
1. Codex Vindobonensis no. 3416, saec. XV. Допълнени за години след 427 г.:
1. Два в Codex Florentiner Handschriften ( S. Maria no. 623, Laur. Plut. 20, 54) saec. X – XI. 2. Codex Sangallensis no. 133. Sin saec.
4 3. Codex Lucensis no. 490, saec. VIII.
4. Codex Taurinrnsis I 6. VI 28. Saec VII
Елементарната аритметика показва, че от дванадесет източника в Liber generationis I и шест от Liber generationis II, (включващи преписи от VI – XII в., само един е от 14 в.) израза Ziezi ex quo Vulgares е наличен само в един препис и то от XV в., няма по-късен препис от него. Как може да се твърди при такива дадености, че има изписани българи в Хронограф от V в. след като:
1. Няма паметник от това време с подобно съдържание.
2. Няма такова изписване в 18 стари основни паметници и този изпис се появява в един- единствен препис едва в 15 в., и след като този единствен препис е именно въз основа на наличните 18 паметника, то е очевидно, че добавката е вмъкната от кописта през 15 в.
Дадено ли е все пак някакво разумно обяснения за тази късна поява на този пасаж в Codex Vindobonensis no. 3416, saec. XV. ?
Да, има такова обяснение представено твърде отдавна – през 1894 г. от Alfred von Gutschid (4) и то хвърля обилна светлина върху висините на които се крепи науката на БАН комисарите.
В книгата си Kleine Schriften, ed.Franz Rűhl, Leipzig, Druck und Verlag von R. G. Teubner, 1894.,
Gutschid дава обяснение, че това е погрешен изпис.
Кой е Alfred von Gutschid ?
Това е човекът, който написа Weitere W Unterss. ьb. d. Gesch. d. Kgr. Osroлne, St. Petersburg 1887, бе цитиран и изследването му използвано от почти всички руски и съветски учени без да се споменава името му (5) .
Той е човека, който доказа, че Арменската история (5А) , не е създадена през 131 г. пр. н. е., а е дело на Момсес Хоренаци ( роден в Medsurch, Сирия) през 383 г. ( или малко след това) въз основа на източници които са налични и в днешно време ( по-късни изследвания в тази област
4. https://www.deutsche-biographie.de/gnd116934271.html#ndbcontent ; https://www.deutsche- biographie.de/downloadPDF?url=sfz24807.pdf 5. Weitere W Unterss. ьb. d. Gesch. d. Kgr. Osroлne, St. Petersburg 1887. http://www.archive.org/stream/mmoiresdelacad7351887impe#page/n49/mode/1up
5 уточниха времето на написването за по-късно с още 100 години (7) ). Неговата история на Иран (Geschichte Irans und seiner Nachbarlдnder von Alexander dem GroЯen bis zum Untergang der Arsaciden) е актулана и до ден днешен.
Доцент по история в Кил през 1863 г ( от 1866 професор),
професор по класическа филология в Кьонигсберг ( 1873), Йена (1876), Тюбинген (1877) г. и др.
Въз основа на египетски, ирански и еврейски източници написва споменатата по горе Geschichte Irans . . . и т.н.
За чудното появяване на израза Ziezi ex quo Vulgares в Liber generationis II, съобщава Adolf Bauer в
Die Chronik des Hippolytos im Matritensis Graecus 121, ed. Otto Guntz, Leipzig, 1905 ,
( в тази книга Bauer проследява пасажи от Chronic des Hippolytos в паралелно представяне на Chron. Alex. (Barbarus),
Codex Matritensis, Liber generatiomis I и Liber generatiomis II ). На стр. 93 Adolf Bauer пише:
Zu diezen Glossem vgl. A. v. Gutschmit (a. a. O. S. 643). Im lib. Gen. II, c. 45 werden ebenfalls 25 tribus angekьndigt; Mosoch ist nur in der Hs. Des lib. Gen. II nach 53 ausgefallen, mit Iektan c. 59 sind es also 24 Stammvдter, von denem da 73 a nicht zahlt, 19 Vцlker abgeleitet sind. 68, 69, 86 sind Zusдtze des lateinischen Bearbeiters (vgl.A.v. Gutschmid, Kl.Schr. V 643); sie sind in den Hss. An den Stellen die die Ziffen ersichtlich machen, untergebracht, vgl. Oven S. 79 c. 85. 5.А. The oldest MS. is that of S. Lazaro of the 12th century. Collations of MSS. of Etchmiadzin and Jerusalem are given by Agop Garinian, Tiflis (1858), 4to. The book has been edited and translated by Whiston (London, 1736, 4to); and by Le Valliant de Florival (Venice and Paris, s.a., 1841), 2 vols. 8vo. 6. This work, which in course of time acquired canonical authority among the Armenians, is partly compiled from sources which we yet possess, viz. the Life of Saint Gregory by Agathangelos, the Armenian translation of the Syriac Doctrine of the Apostle Addai, the Antiquities and the Jewish War of Josephus, and above all the History of Mar Abas Katina (still preserved in the extract from the book of Sebeos),[5] who, however, did not write, as Moses alleges, in Syriac and Greek, at Nisibis, about 131 B.C., but was a native of Medsurch, and wrote in Syriac alone about A.D. 383, or shortly thereafter. Besides these, Moses refers to a whole array of Greek authorities, which were known to him from his constant use of Eusebius, but which cannot possibly have related all that he makes them relate. Виж „Ueber die Glaubwurdigkeit der Armenischen Geschichte des Moses von Khoren” на Alfred von Gutschid. 7. Matevosyan, Artashes S. "Մովսես Խորենացին և Աթանաս Տարոնացու Ժամանակագրությունը" [Movses Khorenatsi and Atanas Taronatsi"s Chronicle] Patma-Banasirakan Handes 124 (1989), p. 226.
6 Казано с няколко думи, кописта от 15 в., който счита българите за дошли от Волга по това време нарича Ител, на латински Jezel ( както билa изписанa в някакъв глосатор (8) -
Einem Glossator war beim Jesel der Name der Wolga zu jener Zeit, Etel, eingefallen wo die Wohnsitze der Bulgaren waren –
вж. цялото обяснение в приложените три страници от книгата на Gutschmit (7.A.)
в края ) и поради причина, че му се губи едно племе от двадесет и петте изброени , решава добросъвестно да коригира липсата в списваният от него
Liber generatiomis II от къде са българите –
от Волга/ Jezel,
като го изписва по свой си начин –
от Ziezi т.е. Ziezi ex quo Vulgares !
Разбира се кописта има пред вид гръцкият изпис – Βουλγαρες – стр. 643.
Докато методите и знанията на кописта от XVв. предизвикват само снисходителни усмивки, то на изобретателноста и находчивостта на комисарите от БАН трябва да се свалят шапки и καλυμμαύχιον-и без никакво отлагане –
подобна невероятна начетеност трябва да бъде зачитана и уважавана.
7.A.
https://archive.org/stream/kleineschriften03rhgoog#page/n7/mode/2up https://ia600206.us.archive.org/3/items/kleineschriften03rhgoog/kleineschriften03rhgoog.pdf 8. https://en.wikipedia.org/wiki/Glossator
Край
The Chronography of 354 AD.
Ziezi ex quo Vulgares.
bozman
Ще разгледаме поредната комисарска манипулация на БАН публикувана в LIBI, t. I (1958) (1) , повела за пореден път българската историография по тъмни пътища. Следствие на това водене в българското културно пространство се появяват сайтове, фирми, блогове и т.н. с въпросното име, като доказателство за древното име на българската нация и нейният библейски произход.
Манипулацията започва още със самото споменаване на източника, където е текста Ziezi ex quo Vulgares, като се указва някаква „световна хроника наречена
Liber generationes”,
докато всъщност такава хроника никога не е съществувала и не съществува, което показва много ясно, че съставителите са преписвали незнайно откъде или най-откровено са съчинявали.
Liber generationes,
включва Liber generationes I и Liber generationes II,
но това не са самостоятелни хроники, а класифицирани по хронология и компилирани в едно група източници, като Liber generationes II включва само един източник и . . . каква изненада, това е именно източника, където е наличен израза Ziezi ex quo Vulgares.
(1) . http://www.promacedonia.org/libi/1/gal/1_082.html
(2). Traditum a scriptoribus antiquis , стр. 23-27, 35-44, 66-70.
https://sites.google.com/site/bulgariannewhistory/traditum-a-scriptoribus-antiquis-aprilis-mmxvii
(1). Това твърдение също е спорно, тъй като не е изписано „българи”, а Vulgares и този термин има много други значения
(2) за тълкуване в подтекста на изложението в Хронографа.
2 (2). Това също не е вярно.
2.1. Ръкописа не е Vindobonensis b, a Vindobonensis no. 3416. Ръкопис с такава сигнатура Vindobonensis b изобщо няма сред сбирката на Цsterreichische Nationalbibliothek – ЦNB или където и да е другаде.
Подобна невежа манипулация едва ли е случайна от страна на БАН, за нас тя е тухла от стената изграждана с десетилетия от Кремълката креатура в България за отделяне на последната от европейското културно пространство и въвличането ѝ в азиатската културна среда, тотално диктувана от Московската културтрегерска агентура.
2.2. Такъв несъществуващ ръкопис Vindobonensis може да бъде нарочен не само за съставен през V в. сл. н.е., а дори за ХХV в. пр. н. е., но затова пък ръкопис Vindobonensis no. 3416 е точно определен по отношение на времето, когато е създаден – той е от XV в.
Измислиците на БАН продължават с нестихващ ентусиазъм:
(3) Няма такъв изпис De Bulgarorum origene в хронографа и в нито едно издание или репит (3) – той е изцяло и преднамерено въведен от БАН. Ние предполагаме с цел създаване на едно фалшиво национално самочувствие лишено от фактологично съдържание и историческа достоверност точно такова, каквото е обладало днес македонските историчари по друго направление.
Какъв е смисъла от подобни манипулации ?
Той е единствено политически – създаване на една нискокултурна и примитивна интелигенция в сателитна държава, лишена от самостоятелно мислене и репродуцираща покорно Кремълски смехотворни измислици като единствен исторически капацитет – такъв продукт са именно ЛИБИ и ГИБИ на БАН-ската креатура . (3)
http://www.tertullian.org/fathers/chronography_of_354_15_liber_generationis.htm ;
3 Съответно народа на сателитната държава се възпитава в едно невероятно глупаво грандоманско самочуствие, което е смехотворно за заобикалящите народи и съответно твърде удобно за водене за носа по всяко направление на културният и политически атлас на тази планетата. Да видим какви са реалностите в наличните източници за въпросния израз, групирани избирателно на двете групи Liber generationis I и Liber generationis II.
Към първата са класифицирани текстове от :
1. Codex Berolinensis saec. IX. Възходящи от него са три кодекса:
1.1. Codex Paris. Claromontanus no. 636.
1.2. Codex Meermannianus no. 715.
1.3. Codex Philippsianus no. 1829.
2. Archetypus C 1 , C 2 , G 1 , G 2 , разгледани от Mommsen в Chron. Min. I, p. 80.
3. Codex Philippsianus no.12266 saec. X – XI.
4. Codex Sangallemsis no. 133, saec. IX.
5. Codex Parisinus Lat. 10910, saec. VII – VIII.
6. Codex Londiniensis, Mus. Britt,5251, saec. IX.
7. Откъси от стари хроники ( Scarpsum ex cronica Origenis) в:
7.1. Codex Cavensis saec. XI.
7.2. Codex Parisinus Lat.no. 7418 saec. XIV.
7.3. Codex Martitensis A 16. Saec. XII.
Текстове в Liber generationis II: От 354 г.:
1. Codex Vindobonensis no. 3416, saec. XV. Допълнени за години след 427 г.:
1. Два в Codex Florentiner Handschriften ( S. Maria no. 623, Laur. Plut. 20, 54) saec. X – XI. 2. Codex Sangallensis no. 133. Sin saec.
4 3. Codex Lucensis no. 490, saec. VIII.
4. Codex Taurinrnsis I 6. VI 28. Saec VII
Елементарната аритметика показва, че от дванадесет източника в Liber generationis I и шест от Liber generationis II, (включващи преписи от VI – XII в., само един е от 14 в.) израза Ziezi ex quo Vulgares е наличен само в един препис и то от XV в., няма по-късен препис от него. Как може да се твърди при такива дадености, че има изписани българи в Хронограф от V в. след като:
1. Няма паметник от това време с подобно съдържание.
2. Няма такова изписване в 18 стари основни паметници и този изпис се появява в един- единствен препис едва в 15 в., и след като този единствен препис е именно въз основа на наличните 18 паметника, то е очевидно, че добавката е вмъкната от кописта през 15 в.
Дадено ли е все пак някакво разумно обяснения за тази късна поява на този пасаж в Codex Vindobonensis no. 3416, saec. XV. ?
Да, има такова обяснение представено твърде отдавна – през 1894 г. от Alfred von Gutschid (4) и то хвърля обилна светлина върху висините на които се крепи науката на БАН комисарите.
В книгата си Kleine Schriften, ed.Franz Rűhl, Leipzig, Druck und Verlag von R. G. Teubner, 1894.,
Gutschid дава обяснение, че това е погрешен изпис.
Кой е Alfred von Gutschid ?
Това е човекът, който написа Weitere W Unterss. ьb. d. Gesch. d. Kgr. Osroлne, St. Petersburg 1887, бе цитиран и изследването му използвано от почти всички руски и съветски учени без да се споменава името му (5) .
Той е човека, който доказа, че Арменската история (5А) , не е създадена през 131 г. пр. н. е., а е дело на Момсес Хоренаци ( роден в Medsurch, Сирия) през 383 г. ( или малко след това) въз основа на източници които са налични и в днешно време ( по-късни изследвания в тази област
4. https://www.deutsche-biographie.de/gnd116934271.html#ndbcontent ; https://www.deutsche- biographie.de/downloadPDF?url=sfz24807.pdf 5. Weitere W Unterss. ьb. d. Gesch. d. Kgr. Osroлne, St. Petersburg 1887. http://www.archive.org/stream/mmoiresdelacad7351887impe#page/n49/mode/1up
5 уточниха времето на написването за по-късно с още 100 години (7) ). Неговата история на Иран (Geschichte Irans und seiner Nachbarlдnder von Alexander dem GroЯen bis zum Untergang der Arsaciden) е актулана и до ден днешен.
Доцент по история в Кил през 1863 г ( от 1866 професор),
професор по класическа филология в Кьонигсберг ( 1873), Йена (1876), Тюбинген (1877) г. и др.
Въз основа на египетски, ирански и еврейски източници написва споменатата по горе Geschichte Irans . . . и т.н.
За чудното появяване на израза Ziezi ex quo Vulgares в Liber generationis II, съобщава Adolf Bauer в
Die Chronik des Hippolytos im Matritensis Graecus 121, ed. Otto Guntz, Leipzig, 1905 ,
( в тази книга Bauer проследява пасажи от Chronic des Hippolytos в паралелно представяне на Chron. Alex. (Barbarus),
Codex Matritensis, Liber generatiomis I и Liber generatiomis II ). На стр. 93 Adolf Bauer пише:
Zu diezen Glossem vgl. A. v. Gutschmit (a. a. O. S. 643). Im lib. Gen. II, c. 45 werden ebenfalls 25 tribus angekьndigt; Mosoch ist nur in der Hs. Des lib. Gen. II nach 53 ausgefallen, mit Iektan c. 59 sind es also 24 Stammvдter, von denem da 73 a nicht zahlt, 19 Vцlker abgeleitet sind. 68, 69, 86 sind Zusдtze des lateinischen Bearbeiters (vgl.A.v. Gutschmid, Kl.Schr. V 643); sie sind in den Hss. An den Stellen die die Ziffen ersichtlich machen, untergebracht, vgl. Oven S. 79 c. 85. 5.А. The oldest MS. is that of S. Lazaro of the 12th century. Collations of MSS. of Etchmiadzin and Jerusalem are given by Agop Garinian, Tiflis (1858), 4to. The book has been edited and translated by Whiston (London, 1736, 4to); and by Le Valliant de Florival (Venice and Paris, s.a., 1841), 2 vols. 8vo. 6. This work, which in course of time acquired canonical authority among the Armenians, is partly compiled from sources which we yet possess, viz. the Life of Saint Gregory by Agathangelos, the Armenian translation of the Syriac Doctrine of the Apostle Addai, the Antiquities and the Jewish War of Josephus, and above all the History of Mar Abas Katina (still preserved in the extract from the book of Sebeos),[5] who, however, did not write, as Moses alleges, in Syriac and Greek, at Nisibis, about 131 B.C., but was a native of Medsurch, and wrote in Syriac alone about A.D. 383, or shortly thereafter. Besides these, Moses refers to a whole array of Greek authorities, which were known to him from his constant use of Eusebius, but which cannot possibly have related all that he makes them relate. Виж „Ueber die Glaubwurdigkeit der Armenischen Geschichte des Moses von Khoren” на Alfred von Gutschid. 7. Matevosyan, Artashes S. "Մովսես Խորենացին և Աթանաս Տարոնացու Ժամանակագրությունը" [Movses Khorenatsi and Atanas Taronatsi"s Chronicle] Patma-Banasirakan Handes 124 (1989), p. 226.
6 Казано с няколко думи, кописта от 15 в., който счита българите за дошли от Волга по това време нарича Ител, на латински Jezel ( както билa изписанa в някакъв глосатор (8) -
Einem Glossator war beim Jesel der Name der Wolga zu jener Zeit, Etel, eingefallen wo die Wohnsitze der Bulgaren waren –
вж. цялото обяснение в приложените три страници от книгата на Gutschmit (7.A.)
в края ) и поради причина, че му се губи едно племе от двадесет и петте изброени , решава добросъвестно да коригира липсата в списваният от него
Liber generatiomis II от къде са българите –
от Волга/ Jezel,
като го изписва по свой си начин –
от Ziezi т.е. Ziezi ex quo Vulgares !
Разбира се кописта има пред вид гръцкият изпис – Βουλγαρες – стр. 643.
Докато методите и знанията на кописта от XVв. предизвикват само снисходителни усмивки, то на изобретателноста и находчивостта на комисарите от БАН трябва да се свалят шапки и καλυμμαύχιον-и без никакво отлагане –
подобна невероятна начетеност трябва да бъде зачитана и уважавана.
7.A.
https://archive.org/stream/kleineschriften03rhgoog#page/n7/mode/2up https://ia600206.us.archive.org/3/items/kleineschriften03rhgoog/kleineschriften03rhgoog.pdf 8. https://en.wikipedia.org/wiki/Glossator
Край
Нова промоция през октомври: Конна езда ...
Честит Национален празник, Българи!
Представи си - Джон Ленън
Честит Национален празник, Българи!
Представи си - Джон Ленън
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.